Ръководство (Част 1): Какво е стартъп и как да регистрираме такава организация?

Имате добра идея и сте убедени, че е дошло време да я осъществите на практика. Вие добре познавате своята област на действие и със сигурност сте силно фокусирани в нея. Обикновено обаче един предприемач се концентрира върху практическата реализация на идеята си и често пренебрегва нещо, което може да се окаже ключово. То не е просто досадна административна подробност и е добре да го имате предвид още на етапа на стартиране на своята дейност.

Правно-организационната форма и защо тя е важна

Когато осъществяваме каквато и да било икономическа дейност в България (тоест, предлагаме продукти или услуги), следва да отчетем своята дейност пред държавата. Можем да го направим или лично, като частно лице, или да си регистрираме т.нар. юридическо лице (фирма, ако имаме чисто търговска дейност или НПО, ако нашата дейност е основно в обществена полза, а не комерсиална). Това често звучи сложно и плашещо, но всъщност възможностите за стартиращите своята дейност са няколко, сравнително ясни са, а регистрацията се случва обикновено бързо.

По какво един стартъп се отличава от традиционния малък бизнес?

Има една разпространена теория, че не всеки стартъп има нужда да регистрира юридическо лице. За да установим дали това е така, да започнем с това какво е стартъп и по какво той се отличава от “обикновения” малък бизнес, който започва своята дейност.

В началото, докато се установи терминът стартъп, хората често са третирали този тип организации като по-малки версии на големи компании. Но това е погрешно, тъй като между стартъп, малък бизнес и голяма компания съществуват множество разлики, които изискват различна организация на работата и финансите. Ето и най-важните разлики.

Според серийния предприемач от Силициевата долина Стив Бланк, стартъп е “временна организация, която е разработена специално, за да намери повторяем и скалируем бизнес модел”. Тя не само търси такъв бизнес модел, а и си поставя за цел да го намери бързо, за да окаже значително влияние върху пазара, такъв, какъвто е той понастоящем.

Един стартъп е бъдеща голяма компания

Първата основна разлика между стартъп и малък бизнес е намерението, което създателите на всяка от тези организации са вложили в нея. Основателят на стартъп не прави просто бизнес, а има намерение да го разрасне до голяма компания, която прави значителни иновации. Той вярва, че има голяма и важна идея, която може да промени сектора, в който стартъпът работи или да създаде изцяло нова категория стоки или услуги на пазара.

От друга страна, малкият бизнес е създаден от един човек или малък екип, който запълва текуща нужда на пазара. Дори и собственикът му да има амбиции за растеж, те обикновено не са толкова големи и целта е плавен и постепенен ръст за дълъг период от време. Често пазарът, който един малък бизнес таргетира, е местен, докато стартъпите целят да се превърнат в глобални компании.

Стартъпът е нещо временно

Целта на един стартъп е да се превърне в голяма компания максимално бързо. Когато това се случи, стартъпът сам по себе си престава да съществува. Затова и казваме, че той е временен и работи само дотогава, докато открие бизнес модела, който ще го превърне в глобална пазарна сила.

Въпреки че има глобални корпорации, които са стартирали като малки семейни бизнеси, обикновено целта, с която се създава един такъв бизнес, е именно той да просъществува максимално дълго време. Има малки бизнеси, които обслужват ограничен пазар, например по териториален признак или в много малка ниша. Те могат да останат малки с десетки години и да продължат да съществуват и да носят финансови печалби и удовлетворение на своите собственици. Но по използваната тук дефиниция не могат да се нарекат стартъпи.

Стартъпът носи огромен риск

Всъщност, стартирането на всеки бизнес е рисково. Но тъй като един стартъп често е изключително иновативен, той тепърва търси своето място на пазара и установява дали от него има реална нужда. В някои случаи, както казахме по-горе, пазарът тепърва се създава. Това носи със себе си многократно по-голям риск от провал.

Малкият бизнес, от друга страна, често се създава, за да отговори на вече съществуваща нужда или да запълни ниша на пазара, която предприемачът е забелязал. Тъй като той предлага нещо относително познато, е далеч по-лесно неговият основател да прецени обема на търсене на това, което предлага и да предвиди съответните финанси за него.

Какви видове юридически лица има в България и кое да изберем?

В самото начало, докато тества своята идея, един стартъп може да си позволи и да не регистрира юридическото лице, с което би работил един утвърден бизнес. Това обаче съвсем не означава, че можете да работите без регистрация. Ако извършвате каквато и да било търговска дейност в България, регистрацията е задължителна. Ето и кои са основните варианти.

Едноличен търговец (ЕТ)

При този вариант:

Отговаряте с цялото си имущество, в случай че имате дългове към служители или доставчици – тогава вашето лично имущество може да се ползва за погасяване на тези задължения.

Данъкът върху доходите ви е 15% – тази ставка не е от най-изгодните.

Имате задължение да водите счетоводство на дейността си и да подавате годишен отчет за нея.

Не можете да имате съдружници в бизнеса.

Този вариант от години не се препоръчва от повечето практици.

Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД)

Това е най-препоръчваният от счетоводители и юристи вариант. Ако развивате своя стартъп самостоятелно, можете да го регистрирате като едноличен собственик под формата на ЕООД, а ако имате съдружници, с които искате да споделите дял от бизнеса, можете заедно да основете ООД (дружество с ограничена отговорност), от което всеки от вас да притежава част.

Основните характеристики на едно дружество с ограничена отговорност са доста по-благоприятни за вас:

Ако задлъжнеете, вашата финансова отговорност е ограничена само до размера на капитала на дружеството. Този капитал определяте и внасяте по специална банкова сметка, наречена набирателна, когато регистрирате своето дружество. Минималният капитал, с който можете да се регистрирате, е 2 лв.

И тук, както и при ЕТ, имате задължение да водите счетоводство и да подавате годишен отчет за своята дейност. Можете да го правите лично като управител, да делегирате тази отговорност на някого от своите съдружници или да наемете счетоводител.

Регистрацията на пръв поглед е лесна и можете да я направите сами или да ползвате сайт за правни услуги. Но ако искате някакви по-специфични детайли при образуването на тази правна форма например нестандартни клаузи в дружествения ви договор, със сигурност се обърнете към експерт.

Свободна професия

Тази форма на икономическа дейност е предназначена за хора, които работят самостоятелно в сферата на услугите и искат да издават фактури за своята дейност, но нямат много разходи. По принцип тя не е препоръчителна за по-сериозен бизнес, но дава възможност бързо, лесно и самостоятелно да тествате идеята на своя стартъп легално, без да се налага да регистрирате фирма, тоест да имате юридическо лице.

Регистрацията в този случай е по-лесна и бърза. Прави се в Агенцията по вписванията срещу еднократна такса от 10 лв.

В края на годината, когато отчитате приходите си, трябва да подадете данъчна декларация за тях. От цялата сума на вашите приходи през годината се приспадат т.нар. 25% признати нормативни разходи и заплащате данък само върху остатъка.

Отчетността е по-скоро проста и вероятно може да се оправите с нея самостоятелно, без счетоводител или само с еднократна консултация с такъв, който да ви обучи какво и как да правите.

Тази форма обаче е удачна за един стартъп само за много кратко време, докато установи пазарната нужда и точния формат на своя продукт или услуга. Веднага след това е препоръчително да прехвърлите дейността си към ЕООД, ако работите самостоятелно или към ООД, ако имате съдружници.

Как да регистрирате фирма?

Да предположим, че предпочитате да спестите време и решите да регистрирате дружество с ограничена отговорност от самото начало, за да не се налага да го преобразувате по-късно. Макар че най-добре би било да възложите тази дейност на професионалист, така че да спестите време и да сте спокойни, че всичко е изрядно, има варианти и да го направите сами.

Както споменахме по-горе, разликата между ЕООД и ООД е в броя на собствениците, тоест хората, които притежават част от капитала. При ЕООД-то той е един, а при ООД-то учредителите са двама или повече.

Какви документи са необходими

Ето какво е нужно, за да регистрирате едно дружество:

1. Бележка за внесен капитал. Избирате банка, с която да работите, откривате набирателна сметка в нея и получавате тази бележка.
2. Съгласие за приемане на управление и образец от подписа (спесимен). Трябва да е нотариално заверен и подписан от управителя. Ако не знаете как се изготвя, могат да ви го направят в нотариалната кантора, където ще направите и заверката. Това може да бъде всяка нотариална кантора.
3. Учредителен акт (за ЕООД) или Дружествен договор (за ООД). Той трябва да съдържа следните задължителни данни:

• име, седалище, адрес на управление на дружеството;
• пълни имена и лични данни на съдружниците (от техните документи за самоличност);
• предмет на дейност;
• размер на капитала, както и стойността на вноските на съдружниците, когато се учредява ООД;
• пълно име и лични данни за управителя от неговия документ за самоличност.

4. Учредителен протокол (ЕООД) или Протокол от Общото събрание на съдружниците (ООД).
5. Решение на едноличния собственик на капитала за назначаване на управител (ЕООД) или Решение на общото събрание за назначаване на управител (ООД). Ако регистрирате ЕООД, вие можете да назначите сами себе си за управител. При регистрацията на ООД управител може да стане някой от съдружниците, а може да се назначи и външно лице.
6. Заявление по образец А4. То е свободно достъпно от сайта на Търговския регистър. Към заявлението има и указания за попълване.
7. Декларация по чл. 13, ал. 4, Закон за Търговския регистър (ЗТР).
8. Декларация по чл. 13, ал. 5, ЗТР.
9. Декларация по чл. 142, Търговски закон (ТЗ). Подписва се от управителя.
10. Декларация по чл. 141, ал. 8, ТЗ.

Как се прави регистрацията

Първо е нужно откриване на набирателна банкова сметка. Документите, които трябва да се предоставят на банката, за да открие сметката, са Дружествен договор, Учредителен протокол и Решение за назначаване на управител.

В банката трябва да отворим набирателна сметка на името на дружеството, да платим съответната такса за тази услуга, да внесем сумата на капитала, с който регистрираме фирмата си и банката да предостави бележка за внесен капитал.

Управителят взима от банката удостоверението, заверява спесимена си (образец от подпис) нотариално и с всички документи отива в Агенция по вписванията. Там се внася държавната такса и прилага доказателство (платежно нареждане) за платена държавна такса към останалите документи. След това входира документите и получава входящ номер, с който може да следи кога ще бъде вписано дружеството.

Всички документи могат да бъдат подадени и онлайн, ако учредителят на фирмата има електронен подпис. В този случай държавната такса е 50% по-ниска.

След като регистрацията на фирмата ни бъде вписана в Търговския регистър (с получения входящ номер можем да правим проверки онлайн), е необходимо да направим следното, преди да започнем дейност:

Да посетим отново банката, за да преобразуваме набирателната сметка на новата си фирма в разплащателна. Едва след това ще можем да разполагаме с парите си в тази сметка, да получаваме плащания от клиенти и самите ние да правим преводи.

Да си намерим счетоводител. Това може да бъде външна фирма или да назначим човек в екипа си, като за начало препоръчваме първия вариант. Счетоводителят ще ни разясни кога, как и колко често трябва да комуникираме с него, какви фирмени документи да му предоставяме, как да отчитаме дейността си, дали ни е необходим касов апарат (трябва ни, ако искаме да приемаме плащания в брой и при някои случаи, когато продаваме стоки или услуги онлайн) и ако ни трябва, как и откъде да се снабдим с него и как да го използваме.

Цялостната процедура по регистрация отнема около седмица и препоръчваме на всеки основател на стартъп да я направи, за да бъде спокоен, докато развива дейността си.